Хапчета

/piks-drogi/hap4eta.jpgПсихоактивните медикаменти са вещества, които имат медицинско приложение. Вземани обаче по начин непредписан от лекар те могат да имат различни негативни последици, вкл. развиване на зависимост. Преодоляването на лекарствената зависимост трябва да става под компетентен лекарски контрол.

Успокоителни и сънотворни медикаменти

Това са група предписвани от лекарите препарати, които имат различна химическа природа, но сходни психологични ефекти. Една част се изписват в малки дози и служат за намаляване на тревожността и успокояване на 'нервността' през деня (седативни, транквилизатори), а други се приемат в по-големи дози и служат за подобряване на заспиването - сънотворни (преспивателни, хипнотици). Подобно на алкохола успокоителните и сънтворнтите принадлежат към голямата група от вещества депресанти на централната нервна система.

Химическа природа

Най-широко предписваните понастоящем психотропни медикаменти са от химическата група на бензодиазепините. В последните десетилетия те до голяма степен са изместили популярната преди група на барбитуратите.

Наименования

Използваните в медицината препарати имат едно общоприето име, наричано 'генерично', което отразява обикновено химическата структура на веществото, а в аптеките се продават под 'търговско' име, /дадено тук в скоби/, което представлява марка на съответния производител. От синтезираните над 2500 барбитурати (първият клинически прилаган е барбитала /Веронал/ през 1903 г.), най-популярни са фенобарбитала /Луминал, Гарденал/, амобарбитала /Амитал/, пентобарбитала /Нембутал/ и секобарбитала /Секонал/. От бензодиазепините в България най-известни са: диазепам /Реланиум, Валиум, Фаустан, Сибазон/, хлордиазепоксид /Либриум, Елениум/, алпразолам /Ксанакс/, бромазепам /Лексотан/, клоназепам /Ривотрил, Антелепсин/, хлоразепат /Транксен/, флунитразепам /Рохипнол/, медазепам /Рудотел/, мидазолам /Дормикум/, нитразепам /Берлидорм, Радедорм/.

Какво да знаем

- Успокоителните и сънотворните медикаменти се предписват от лекарите като краткотрайно лечение за тревожност, депресия и проблеми със съня.

- Медикаменти от този тип се използват за релаксиране на мускулатурата и лечението на епилептични състояния.

- Смятайки ги за безобидни, някои хора започват да ги вземат без лекарско предписание и постепенно превишават терапевтично допустимите дози и срокове на употреба.

- Други хора, които приемат стимуланти, започват да ги вземат по увреждащ начин в стремежа си да притъпят ефекта на стимулиращите наркотици. Употребяват ги и някои от зависимите към алкохол и хероин, които са в абстиненция и не могат да си набавят веществото.

- Според Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите медикаментите от тези групи са рискови вещества, а секобарбитала и флунитразепама са високорискови вещества с медицинско приложение. Притежаването им е легално само когато са предписани от лекар (на специална рецептурна бланка) и закупени от фармацевт.

Ефекти

- Бензодиазепините забавят психичната дейност, облекчават напрегнатостта и безпокойството. /За хората, които не страдат от тревожностови разстройства, ефектът е на по-скоро неприятно отпускане и умора./ В по-високи дози правят употребилите ги сънени, унесени и нарушават паметовите им възможности.

- Барбитуратите причиняват подобно на алкохолното опиянене състояние - некоординирани движения и нарушено равновесие, забавен и неясен говор, нарушени мисловни процеси и загуба на контрол върху емоциите.

- Понякога се получават т. нар. парадоксални реакции - вместо успокоен, употребилият се чувства превъзбуден, раздразнителен и напрегнат, става агресивен и склонен към насилие.

Рискове

- Забавят мисленето и реакциите и рискът от злополуки ( напр. при шофиране) е много голям.

- Страничните ефекти включват сънливост, невъзможност за съсредоточаване, постоянно забравяне, обърканост.

- Барбитуратите са силно токсични. Доза не много по-голяма от използвата в лечението може да доведе до смърт от предозиране. Бензодиазепините самостоятелно не са чак толкова опасни, но при смесването им с алкохол (други успокоителни или хероин) изходът може да бъде същият.

- Понякога предозирането става несъзнателно - след вечер с пиене на алкохол се вземат приспивателни таблетки или при т. нар. таблетъчен автоматизъм - след поглъщане на първата доза настъпва замаяност и замъгляване на съзнанието и в това състояние човек взема следващата доза, тъй като е забравил за предишната.

- Към въздействието на медикаментите се развива толеранс и скоро стават неефективни. След около две седмици употреба изчезва сънотворния ефект, а след около 2 - 4 месеца се заличава успокоителният ефект.

- Употребяващите и продължително развиват зависимост (особено ако разчитат основно на хапчетата да ги успокояват и приспиват). Зависимостта е и психична, и физическа.

- Абстинентните симптоми включват: напрегнатост, безпокойство, треперене, гадене и повръщане, лавоболие, безсъние, отпадналост и мускулна слабост, припадъци и гърчове, психотични състояния (халюцинации, интензивен страх, обърканост и нарушена връзка с реалността).

- Тъй като тези субстанции остават в тялото за дълго време, абстинентни симптоми с различна интензивност могат да продължат с месеци.

- При опитите за спиране на употребата могат да се появят панически атаки (състояние на силно чувство на страх, обърканост и застрашеност).

- Инжектирането на натрошени таблетки или съдържание на капсули е много опасно и може да причини смърт.