Н

Невролептик – всяко от групата психоактивни вещества, използвано за лечение на остри или хронични психози. Наричани са още антипсихотици и големи транквилизатори. Невролептиците имат нисък потенциал за привикване.

 

Наркотици – понятието се употребява с разнородни значения: като синоним на психоактивни вещества; само за контролираните психоактивни вещества; само за психоактивните вещества, водещи до изразена зависимост; в медицината наркотични дроги се наричат химичните агенти, които предизвикват ступор, кома или нечувствителност към болка (по-често се използва съчетанието наркотични аналгетици); в контекста на международния контрол на наркотиците за такива се смятат изброените в съответните конвенции.Според българския Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) "наркотично вещество" е всяко упойващо и психотропно вещество, включено в приложения № 1, 2 и 3 на закона ( като съответно "упойващо вещество" е всяко вещество, природно или синтетично, включено в Списък I и Списък II на Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г., а 'психотропно вещество" е всяко вещество, природно или синтетично, или всеки естествен материал, включени в Списък I, Списък II, Списък III и Списък IV на Конвенцията за психотропните вещества). Според определението на ЗКНВП 'наркотично вещество' е и всяко друго природно и синтетично вещество, невключено в приложения № 1, 2 и 3 на закона, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.'